Κατάργηση όλων
Фидер риболовът събира на едно място точността на замятането, работата на захранката и чувствителното отчитане през върха. Преди избор на такъм определете дистанцията, дълбочината, течението и вероятния размер на рибите. Тези четири условия задават дължината и теста на въдицата, масата и типа на хранилката, дебелината на линията и здравината на повода. Добре сглобената система трябва да повтаря една и съща точка без претоварване, да държи монтажа стабилно на дъното и да позволява ясна реакция при кълване.

При фидер въдиците изборът е между стандартни и метод фидер модели, като за различните условия са нужни и подходящи резервни върхове. Дължината подпомага дистанцията и контрола на линията, а тестът трябва да покрива общото тегло на пълната хранилка. Не използвайте максималната стойност като постоянна работна цел. Върхът се избира според течението и нужната чувствителност, без да остава прекалено огънат още след обиране на свободната линия. Проверете сглобките и подравнете водачите. При замятане ускорявайте плавно и използвайте клипса само след като сте упражнили безопасно спиране на монтажа.

Виж повече Виж по-малко

Съчетайте въдицата с фидер макара, която побира избраната линия, отдава я равномерно при замятане и има плавен преден аванс. Размерът трябва да балансира бланката, а клипсът да няма остри ръбове. Поставете дистанцията след няколко контролни замятания и използвайте ориентир на отсрещния бряг, за да повтаряте посоката. Авансът се настройва според повода, не според максималната здравина на основното влакно. След излета го разхлабете и проверете ролката за насъбрана захранка или песъчинки.

Централният елемент е фидер хранилката. Клетъчната хранилка, метод вариантът и моделът за червеи не са взаимозаменяеми, защото подават съдържанието по различен начин. Формата и разпределението на тежестта определят стабилността при течение и начина, по който храната се освобождава. Метод хранилката изисква подходяща смес и равномерно оформяне с преса, докато прозоречните или клетъчните решения подават съдържанието по друг начин. Тествайте пълна хранилка в плитка вода или кофа, за да видите времето на разпад. Ако се връща пълна, променете овлажняването, не силата на замятане.

Подгответе захранката за фидер на етапи. Захранващите смеси и пелетите изискват различно овлажняване, а дъмбелът се подбира като стръв според монтажа. Консистенцията на сместа зависи от хранилката и водата. Добавяйте течност постепенно, оставете сместа да почине и пресейте бучките. За метод тя трябва да издържи полета и да се освободи на дъното; за клетъчна хранилка може да е нужна друга плътност. Започнете с умерено количество и поддържайте ритъм. Ако рибите се отдръпнат, намалете подаването или променете частиците, вместо автоматично да увеличавате аромата.

При линията и поводите за фидер монофилът, флуорокарбонът и лидерът изпълняват различни задачи. Монофилът дава известна еластичност, плетеното основно влакно подобрява контакта на дистанция, а шок лидерът поема натоварването при силно замятане. Проверете дали възелът минава гладко през водачите и дали дължината му покрива нужните навивки върху шпулата. Поводът се избира според дъното, куката и рибите. Подгответе няколко дължини на мотовилки, за да променяте презентацията бързо, без да режете и връзвате при всяко кълване.

За по-бърза подготовка готовите фидер монтажи и аксесоари са полезни само ако размерите и връзките им пасват на системата. Всеки готов елемент трябва да бъде проверен за диаметър, дължина, посока на връзките и свободно движение. Избягвайте прекалено много свръзки, защото всяка добавя възможно слабо място и риск от оплитане. Подредете резервите по тип в затварящи се отделения. На брега навлажнете възлите, натоварете ги постепенно и проверете дали при скъсване рибата може да се освободи от тежката хранилка.

Преди същинския риболов измерете дъното с еднакви замятания и наблюдавайте времето на пропадане и съпротивлението при прибиране. Твърдият участък, тинята и растителността изискват различна дължина на повода и форма на хранилката. След избора на петно фиксирайте дистанцията и посоката, после направете началното захранване с постоянен ритъм. Водете кратка бележка за дистанция, маса на хранилката и време между замятанията. При следващ излет това позволява да възстановите работещата настройка, без да започвате от нулата, и ясно показва коя промяна е дала резултат. Проверявайте клипса и работния възел след всяко закачане в препятствие или внезапно претоварване. Сменяйте повредения участък веднага, вместо да отлагате до следващия излет.

Позицията завършва с подходяща стойка и кеп за фидер. Върхът трябва да се вижда ясно, а въдицата да лежи стабилно, без линията да опира в препятствие. Настройте ъгъла спрямо течението и не оставяйте дръжката там, където може да бъде закачена при преминаване. Кепът се избира по размер на главата, дължина и здравина на дръжката; подгответе го преди първата риба. След риболов измийте хранилките и мрежата, подсушете секциите и отбележете повредените върхове. Това пази повторяемостта, върху която техниката разчита.